Помня първата ми любов сякаш беше вчера. И как няма! За сърцето на 12-годишния романтик нямаше нищо по-красиво от нейната ведра, детска усмивка. Помня още колко ѝ се възхищавах докато подскачаше наляво-надясно и разправяше как щяла да стане гимнастичка и да донесе златен медал на България.

Няма да забравя и колко разбито беше сърцето ми когато се оказа, че аз съм “най-добрият ѝ приятел”, а гадже ѝ стана махленския бабаит. Тя тренираше художествена гимнастика, а той бокс. Запознали се в залата по време на занимание. По цял ден слушах колко бил силен и бърз, насилвайки се да се усмихвам, а сълзите пареха зад фалшивата усмивка.

Реших да се запиша на бокс. В детската глава логиката и редът на предстоящите събития беше следният: и аз ще стана силен и бърз и когато го натупам пред нея, тя ще се влюби лудо и в мен. Идиотско, признавам. Тъп си бях и… Е, да не задълбаваме.

Тъп си бях, но пък не бях сляп. Отидох на бокс, съпроводен от любовта на живота ми и нейния любим и веднага разбрах как са успели да се срещнат художествена гимнастичка и боксьор. Та те тренираха в една и съща зала, обособена на две части! Спорно беше коя половина беше по-трагична, но за следното спор нямаше: мизерията беше налице.

В съблекалнята беше студено и миришеше на тоалетна. Шкафчето така и не можах да си заключа, а като се върнах след първото ми (и единствено) занимание ми беше изчезнало оригиналното швейцарско ножче, което баща ми прогнозираше, че ще изгубя (ножчето си беше негово). Вече се бях разсополевил, когато на изхода засякох боксьорчето да натиска моето момиче. В детското сърце не можеше да съществува по-ужасен ден от това.

В западналата зала повече и не се върнах, споменът за окаяната екипировка, студът, кражбата и разбитото сърце ми идваха в повече. Последното нещо, което въобще казах на “голямата” ми любов беше израз на недоумение за това как понася да е в тази зала. Спомням си, че тя се натъжи при въпроса. Каза, че ѝ е трудно, но татко ѝ казал, че медали се печелят с жертви. Спомням си още, че каза, че като виждала боксьорчето в клуба ѝ било по-лесно, и тук следите от тъгата ѝ се бяха стопили. Спомням си, че именно заради това този разговор ни беше последен!

WES.BG скърбят с мен за разбитото ми сърце… А заедно с екипа им милеем за децата и искаме да подкрепим тяхното пълноценно развитие. Затова те - хората от WES.BG стартират инициативата - WES КАУЗА 2022 г., чиято основна цел е подпомагане развитието на детския спорт.

Повече информация за WES КАУЗА 2022 г. можете да откриете тук: линк страницата в wes

Жадният автор, който е жаден, ‘ма е и леко романтик и много вярващ в съществуването на добротата в хората.

Не ми вярвате? Преценете сами: https://jaden.bg/ti-beshe-samo-san-by-madman/

Иван Синитчийски